29Юли2021

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages
Медицинските бележки на учениците – правила, проблеми, възможни решения Водеща

Медицинските бележки на учениците – правила, проблеми, възможни решения

Автор: адв. Мария Радева, д-р по право

Колкото и да вярваме на нашите деца и ученици, много добре осъзнаваме лъжите (или полуистините), с които те си служат. Представянето на неистински медицински бележки е проблем, пред който се изправят българските учители. За ограничаването на тази негативна практика, училищните ръководства полагат безспорни усилия. Предпоставка за прилагането на работещи механизми за контрол на представените медицински бележки е познаване генезиса на проблема. Не формалните отговори, а разбирането на проблема ще помогне на училищните ръководства да ограничат използването на фалшиви медицински документи от учениците. 

Медицинските бележки на учениците – проблемите

Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета е категоричен, че ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини в изрично определени случаи:

1. при представяне на медицинска бележка или документ от спортния клуб, в който членува;

2. до 3 дни в една учебна година с уведомление от родителя;

3. до 7 дни в една учебна година с разрешение на директора на училището въз основа на писмена молба от родителя.

Цитираният правилник урежда и други хипотези, при които здравословното състояние  на учениците следва да се отчита от училищните ръководства. Например разпоредбата на чл. 111, ал. 3 предвижда, че ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия.

В тези случаи, обаче ППЗНП, използва обобщаващото понятие “медицински документи”. Единствено в чл. 136, ал.1, т.1 се индивидуализира документът, който следва да удостовери уважителна причина за отсъствието на ученика. Съгласно ППЗНП този документ е “медицинска бележка”. В правилника, както и в другите приложими подзаконови нормативни актове в сферата на образованието, липсва уредба на визирания документ “медицинска бележка”. Липсват изрични правила относно това кой следва да издаде т. нар. медицинска бележка, какво следва да е нейното съдържание, по какъв ред следва да бъде издадена и т.н. Въпреки липсата на изрични правила, формалната логика води до извод, че с посочения в ППЗНП документ, следва да бъдат удостоверени факти, свързани със здравословното състояние на ученика, което възпрепятства присъствието му в училище. Здравословното състояние на лице, може да бъде удостоверено единствено от компетентните здравни органи (лекари, лекарски комисии и др.).

В този ред на разсъждение, уредбата на въпросните “медицински бележки” следва да е в приложимите, в сферата на здравеопазването, нормативни актове. Вероятно подобна е била и логиката на авторите на ППЗНП, които разчитайки на нормативната уредба в здравната сфера, не намират за необходимо изрично да регламентират въпросите на медицинската документация, вкл. и медицинските бележки.

Проблемът с медицинските бележки, издавани на учениците е част от общия проблем за документиране на предоставени медицински услуги и издаване на съответните медицински документи. Проблемът е свързани с това, че липсва нормативен регламент (извън въведените от НЗОК правила), уреждащ документооборота в лечебните заведения.

Поглеждайки назад в историята на медицинската бележка ....

Действалият до 01.01.2005 Закон за народното здраве (ЗНЗ) прави опит да се въведат определени правила при издаването на документи, свързани със здравословното състояние на лицата. В тази връзка, Министерството на здравеопазването (с предходно наименование МНЗ) разработва и утвърждава единни образци на медицинската документация. Това са познатите “учетни форми” и “бл. МЗ N...”.

С разрешаването на частната медицинска дейност – след 1991 – са приети специални наредби, свързани с документиране дейността на лечебните заведения,извън системата на държавните здравни органи. В една от тези наредби изрично е посочен медицински документ, наименуван “медицинска бележка”. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба 14 за медицинските документи, които могат да издават медицинските специалисти по чл. 25е от ЗНЗ,обнародвана през 1991, медицинските специалисти, упражняващи частна медицинска практика, в рамките на своята компетентност издават медицинска бележка (експ. бл. на МНЗ № 120).

Видно от разпоредбата на чл. 3, ал.1 при издаването на определени медицински документисе използват единствено формулярите, утвърдени от Министерството на здравеопазването. Въпросната медицинска бележка не е сред тези документи. За останалите случаи (извън задължителното използване на утвърдените формуляри) лекарите могатда ползват утвърдените от МЗ формуляри или формуляри с еднакво предназначение и наименование, но с различна форма и съдържание от утвърдените, но могат да ползват и свободни бланки.

Още тогава (1991), се дава възможност в дейността на лечебните заведения да се въвеждат и използват медицински документи, за които липсва стандартизиран формуляр. Въпреки, че наредбата дава свобода относно изготвянето и използването на медицинската бележка (експ. бл. на МНЗ № 120), това е един от документите, които запазва своята форма и съдържание през годините.

Правната уредба на медицинската бележка или липсата ѝ…

След 2000 година в здравната система започват значителни реформи, въвежда се и системата на здравното осигуряване. ЗНЗ, както и приетите на негово основание подзаконови нормативни актове са отменени. През 1999 е отменена и цитираната Наредба 14. Но утвърдените до този момент образци на медицински документи, продължават да се прилагат (по традиция, по инерция, за удобство) в лечебните заведения. За разлика от времето преди промените, не само формата, но и правилата за изготвяне и ползване на медицинските документи, стават (в голямата си част) пожелателни. Липсата на нормативен ред е предпоставка за продължаващите проблеми, свързани с медицинските документи, вкл. и с медицинските бележки.

Въведените (след 2000 год.) от НЗОК правила, вкл. и образци на медицински документи, е опит за правна уредба на документооборота в лечебните заведения. Но и това не решава проблема с разглежданите медицински бележки:

  • Първо – задължителното здравно осигуряване въвежда задължителни образци и правила за тяхното изготвяне единствено за медицинските документи, необходими за отчитането на дейностите, заплащани от НЗОК. Въпросната медицинска бележка няма изрична уредба съгласно въведените от НЗОК правила.
  • Второ – съгласно правилата на НЗОК, в дейността си лечебните заведения – договорни партньори, могат да използват и утвърдените (до този момент) от МЗ образци на медицински документи. Нещо повече – до 2007 НЗОК поставя изрично условие, всеки личен лекар да разполага с определен набор от канцеларски материали и документи. В този задължителен списък е включена и медицинска бележка (бл. МЗ120). От една страна правилата на НЗОК препращат към вече липсваща правна уредба, съгласно която назад във времето МЗ е утвърдило някакви образци. От друга страна – правилата на НЗОК визират единствено наименованието на документа, но не въвеждат правила за неговото съдържание, издаване, отчетност.

От 2008 медицинската бележка (бл. МЗ 120) дори не се използва като понятие в правилата, утвърждавани от НЗОК. Но въпреки това бл. МЗ 120продължава да се използва в лечебните заведения.

  • Трето – правилата на НЗОК са задължителни единствено за лечебните заведения, чиято дейност се финансира от здравноосигурителния бюджет. По дефиниция учениците са лица с непрекъснат здравноосигурителен статус. Но това не ги ограничава да ползват медицински услуги, извън правилата на здравното осигуряване. С други думи – при необходимост, ученик може да се обърне към всяко лечебно заведение, вкл. и такова извън системата на здравното осигуряване. Всеки един лекар може да издаде медицинска бележка, която да бъде представена в училище.

От всичко казано, може да се направи единственият извод, че правила за вида, съдържанието, издаването, ползването на медицинските бележки, липсват. Тази констатация е в основата на съществуващите порочни практики с издаването на удостоверителния документ, наречен медицинска бележка.

В дейността на лечебните заведения са наложени  различни практики, свързани с издаването на медицинските бележки:

  1. Има лечебни заведения, които използват познатата форма на медицинската бележка – т. нар. бл. МЗ 120.
  2. В някои от лечебните заведения, ползващи бл. МЗ 120– същата се попълва на ръка. В други лечебни заведения образецът на бл. МЗ 120е заложен в медицинския софтуер и бележката се издава автоматизирано.
  3. Има и лечебни заведения, които удостоверявайки здравословното състояние на пациентите, вкл. и на ученици, не прилагат познатата бл. МЗ 120, а ползват собствени формуляри.

Предвид липсата на правила за издаването на медицинските бележки, която и от тези практики да бъде ползвана от лечебните заведения, е правилна. Това е причината учениците да представят различни по вид, форма и съдържание медицински бележки. 

Така училищните ръководства се изправят пред проблемите:

  • Може ли учителят да не уважи представената медицинска бележка?
  • Съществуват ли механизми, училището да изиска проверка истинността на представените медицински бележки?
  • Допустимо ли е училищното ръководство да въведе свои правила, целящи осъществяването на контрол над представените медицински бележки?

И не на последно място, учениците (а и техните родители) трябва да разберат, че изготвянето и/или използването на неистински медицински бележки е престъпление. Медицинската бележка може да изглежда маловажна и да се ползва като удобно извинение за безпричинното отсъствие от училище, но същата е официален документ, за подправянето на която се носи съответната наказателна отговорност. Българската правна система познава случаи на осъдени както, лекари, така и ученици, изготвили, съответно ползвали неистински медицински бележки.

И учители, и ученици, и родители знаят за съществуващите порочни практики с издаването на удостоверителния документ, наречен медицинска бележка. Предпоставка за ползването на “неистински медицински бележки” е липсата на правила за вида, съдържанието, издаването, ползването на медицинските бележки. Това поставя редица проблеми пред училищните ръководства, които се опитват да наложат правила при представянето на медицински бележки.

  •  Може ли учителят да не уважи представената медицинска бележка?

Медицинската бележка, издадена от съответния лекар (лечебно заведение) е официален удостоверителен документ за обстоятелствата, които се съдържат в нея. Дори и учителят да има основателни съмнения за верността на медицинската бележка, докато документът не бъде анулиран по официален ред – той е доказателство за здравословното състояние на ученика.

Възможностите, с които учителят разполага, за да провери верността на бележката са ограничени.

Първо – възможно е да се свърже с лекаря, издал бележката и да поиска потвърждаване на автентичността ѝ.

Второ – възможно е да поиска потвърждение от родителя за здравословното състояние на ученика. Тук следва да се отбележи, че учениците, навършили 18 години са лица със самостоятелни права и подходът към тях следва да е съобразен с правния им статут.

Трето – възможно е да сигнализира компетентните контролни органи в сферата за здравеопазването, за извършване на проверка на съответния лекар. Подаването на сигнал е оправдано, особено в случаите, когато се представят поредица медицински бележки, издадени на различни ученици от един и същ лекар. 

  • Съществуват ли механизми, училището да изиска проверка за истинността на представените медицински бележки?

Училищното ръководство може да сигнализира компетентните административни органи, с искане за проверка на медицинската бележка. Тук следва да се отчетат  някои особености: 

Проверка на автентичността на медицинската бележка

Възможно е ученик да състави неистинска медицинска бележка или да ползва такава, изготвена от някой друг. В случай, че лекарят потвърди, че не той е издал въпросната медицинска бележка, то това означава, че е налице престъпление. Ученик, който е представил пред училищните власти фалшива медицинска бележка,  без значение дали лично я е изготвил или тя е изготвена от някой друг – е извършил документно престъпление.

За жалост съдебната система познава случаи на осъдени ученици, за това че са използвали или съставяли фалшиви медицински бележки. През 2013 ученичка от Шумен е осъдена на 4 месеца условно (с три години изпитателен срок) за това, че “чрез другиго е съставила неистински частни документи: четири броя медицински бележки и ги употребила пред училищните власти, за да ѝ бъдат извинени отсъствия от учебни часове”.

Идентично наказание е наложено година по-късно и на друг ученик от същото училище за това, че съзнателно се ползвал от неистински официални документи – две медицински бележки, като ги представил пред  училищните власти. 

Проверка на истинността на медицинската бележка

Не са изолирани и случаите, в които лекарят издава медицинска бележка, с невярно съдържание. В този случай документът е автентичен (издаден от посочения автор), но съдържанието не е вярно. Тук отново говорим за престъпление, но негов извършител е лекарят, както и ученикът ползващ бележката. Тези случаи са значително по-трудни за доказване, а може и истината никога да не бъде установена.

През 2009 личен лекар от Свищов е осъден, защото е снабдил  с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето им ученици,  на които издал медицинска бележка. Двама ученици от същия град натрупали неизвинени отсъствия от учебни часове, без да имат някакви уважителни причини за това и без да са били болни. За да им бъдат извинени отсъствията, те се нуждаели от медицински бележки. Обърнали се към лекаря, който срещу заплащане издава медицински бележки, в което удостоверил, че учениците са болни и се нуждаят от домашно лечение за срока на вече направените отсъствия. 

  • Допустимо ли е училищното ръководство да въведе свои правила, целящи осъществяването на контрол над представените медицински бележки?

Описаните по-горе случаи ще поставят училищните ръководства пред деликатна ситуация – изпълнявайки закона, да уличат свой ученик в извършването на престъпление. Изкушени от средата, в която живеят, учениците лесно могат да прескочат границите на правомерното поведение, неосъзнавайки правните последици на едно уж невинно действие – съставянето и/или ползването на медицински бележки.

Всеки учител и всяко училищно ръководство предпочита да положи усилия, за да предпази учениците си от неправомерно поведение, а не да подава сигнали до компетентните органи. В тази връзка училищното ръководство може да въведе политика относно контрола на представяните медицински бележки, за да е ясно че подобно поведение е недопустимо в съответното училище.

Допустимо е училището да въведе правила, представените медицински бележки да бъдат придружени с изявление на родителя, че е запознат с издадения на детето му  медицински документ. Така родителите ще поемат отговорност за поведението на собствените си деца.

За децата до 18 години подобно изискване е напълно резонно и с оглед тяхната дееспособност и участието на родителите им при изразяване на тяхната воля (в юридически смисъл). Както казах, учениците над 18 години са пълнолетни, и изразяват воля самостоятелно, без участието на техните родители. Без оглед на възрастта, докато лицата имат качеството ученик те са длъжни да спазват въведения от училището вътрешен ред. Въвеждането на специални вътрешни правила относно медицинските бележки, които предварително да бъдат сведени до знанието на ученици и родители е юридически обосновано решение.

В някои училища е въведено изискването, медицинската бележка да е придружена от амбулаторен лист. Подобно изискване не е лишено от основание, но има известни проблеми при прилагането му. Както вече казах в първата част – не е задължително ученик да бъде лекуван единствено в лечебни заведения, сключили договор с НЗОК. За лечебните заведения, извън системата на задължителното здравно осигуряване няма въведени правила за издаването на медицински документи, вкл. и амбулаторни листи. В тези случаи, дори медицинската бележка да отразява действително заболяване, ученикът ще е възпрепятстван да я представи в училище, защото няма да има издаден амбулаторен лист. А неиздаването на амбулаторен лист е напълно допустимо в описания случай.

От друга стана амбулаторният лист съдържа много повече медицинска информация относно ученика, а той или неговите родители имат право на запазване на конфиденциалността.

Поради тези съобразения, личното ми, както и професионално мнение е, че по-целесъобразното решение е родителите да бъдат съпричастни към контрола на представените от децата им  медицински бележки, отколкото да се изискват допълнителни медицински документи.

Истината е, че справянето с проблема “фалшиви медицински бележки” не е проблем единствено на училищните ръководства. Това е съществен проблем и за родителите. Ако те осъзнават своята родителска отговорност, държат на морала, възпитанието и обучението на децата си, ще подкрепят всяко едно решение на училищните ръководства, което е в интерес на собствените им деца.

Материалите са публикувани в сп. Училищен счетоводител 



Дата на публикацията: 29 Май 2015 Автор: Админ1
 

Социални мрежи

Абонамент

Електронен абонамент за новини и важни съобщения от СУ за европейски езици