20Август2019

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages

Международен ден на детската книга

Днес е Международният ден за детската книга. По традиция той се отбелязва на рождения ден на един от най-популярните разказвачи - Ханс Кристиян Андерсен, а целта е деца и възрастни да споделят в един ден удоволствието от четенето на книги "за малки".

От 1967 г насам всяка година различна страна е домакин на празника, а местен писател отправя послание към младите читатели. Тази година център на събитията е Мексико, а писмото е на  Франсиско Инохоса (Francisco Hinojosa). "Дневник" публикува пълния текст на посланието "Имало едно време..."  с пожелание към читателите си никога да не губят любовта си към детските книжки:

Имало едно време една приказка, която целият свят разказвал. Всъщност тази приказка не била една единствена, а били много повече. Те започнали да се разпространяват по света със своите истории за непокорни момичета и привлекателни вълци, за кристални пантофки и влюбени принцове, за изобретателни котки и оловни войници, за добродушни великани и шоколадови фабрики.

Те изпълнили света с думи, интелигентност, образи, с невероятни герои. Позволили на хората да се забавляват, да се чудят и да съпреживяват. Дали смисъл на света. И оттогава тези приказки се увеличават, за да ни кажат хиляда и един пъти: "Имало едно време една приказка, която целият свят разказвал..."

Когато четем, разказваме или слушаме приказки, упражняваме въображението си - то има нужда да го тренираме, за да е във форма. Някой ден, със сигурност без да го знаем, някоя от тези истории ще се намеси в живота ни, за да ни предложи решения за препятствията, които се изпречват на пътя ни.

Когато четем, разказваме или слушаме приказки на висок глас повтаряме един древен ритуал, който е имал съществена роля в историята на цивилизацията - създаваме общество. Около тези приказки са се обединявали цели култури, епохи и поколения, за да ни кажат, че сме едно цяло - японците, германците и мексиканците; онези, които са живели през 17 в. и ние, които четем приказки в интернет; бабите и дядовците, родителите и децата. Приказките изпълват всички хора по един и същи начин, въпреки големите разлики помежду ни, защото в края на краищата всички сме герои в тях.

За разлика от живите същества, които се раждат, възпроизвеждат се и умират, приказките възникват изпълнени с плодовитост и могат да са безсмъртни. Особено онези от народните традиции, които се вписват в контекста на времето, в което са разказани или пренаписани. Това са приказки, които когато бъдат преразказани или чути, ви превръщат в техни съавтори.

Така също имало едно време една страна пълна с митове, приказки и легенди, които пътували през вековете от уста на уста, за да покажат своята идея за сътворението, за да разкажат историята ѝ, да представят културното ѝ богатство, да възбудят любопитство и да донесат усмивки по лицата. Това е била страна, в която малцина от жителите можели да се докоснат до книгите.

Но това е история, която вече започна да се променя. Днес приказките достигат все повече до отдалечени кътчета в моята страна - Мексико. И когато се срещнат със своите читатели, изпълняват целта си да създават общество, семейство и хора, които по-лесно могат да открият щастието.



Дата на публикацията: 02 Април 2012 Автор: Директор