20Август2019

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages
Не удряй дете Водеща

Не удряй дете

В България има наредба за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на деца. От телефон 112 обаче не пращат патрулка, ако се обадите, че бият дете.

Може да е единичен случай - като този, за който разказва Пламен Русев. А може би не. Русев и съпругата му обаче са провокирани и вече решени да посветят време и пари, за да имат децата в България някаква защита. Телефон, на който да се обадят, и хора отсреща, които да се отзоват незабавно на SOS-а.

Не като тия телефони - 112 и/или 116, на първия от които и да звъннеш, не идва патрулка, на втория пък по-добре не звъни от 17.30 до 8.30 сутринта.

Откъде тръгва всичко...

Пламен Русев: "Нямам думи да предам болката, гнева, смразяващата сила на безхаберието, беззаконието и кражбата на живота на едно дете; онези чувства, които ако не реагираш агресивно и не проявиш груба сила срещу неправдата те разкъсват отвътре и изпълват гърдите ти с топъл въздух - точно както се чувстваш - лек, безсилен и нищожен...

Казах го... Идвам от нощна прожекция в кино "Арена" в един мол. На излизане, минавайки покрай тоалетните, чух зверски крясъци на жена. Не разбирахме какво става, но със съпругата ми тръгнахме веднага натам -  може би за да помогнем.

И какво видяхме - една озверяла дебела - или по-скоро би било редно да кажа разплута мрачна купчина от плът, която бълваше страх, омраза и гняв срещу едно прекрасно момиченце на видима възраст около 5-6 години и потънало в сълзи лице. Детето трепереше от страх и повтаряше, хлипайки: "Мамо, само не ме бий повече, моля те, мамо, недей...."

До тях стоеше мъж - същия калибър като майката, с разкопчана риза почти до пъпа и със златен синджир, заплетен в космите на гърдите...

Първо отидох при него, защото като влязохме в общото помещение, жената набута момиченцето в женската тоалетна, откъдето крясъците и заплахите продължаваха с още по-зверски викове.

Помолих мъжа да успокои жена си, а той каза: "Щом е заслужила - ще си го получи". Това преля чашата, но усетих, че нищо не мога да направя, освен да се обадя и да потърся помощ за това дете от държавата. Така и направих - обадих се на 112. Оттам любезно ме свързаха с най-близкото до мола полицейско управление. Там уморен мъжки глас, който нямаше име и длъжност, след като почти ме изслуша ми каза - няма кой да ви пратя и ми затвори телефона... ЗАТВОРИ МИ!

Влязох в женската тоалетна където детето ревеше, а подивялата жена му крещеше. Застанах между тях, тя не престана. Нямате идея какво ми костваше да си задържа нервите. Това ми доведе онази празнота в гърдите. Обърнах се и попитах детето дали е добре и дали иска да я изведа - не...

Отново набрах 112 - друга жена ми обясни, че вече са приели обаждането ми и нищо не могат да направят. Аз им казах, че това е най-безмисленият и абсурден разговор, който съм водил някога, казах си името, за да го запишат (никой не ми го поиска), казах и че видимо жената има нужда от преглед.

Отговориха ми, че е добре на сутринта тя да потърси лекарска помощ... ТЯ ДА ПОТЪРСИ САМА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ... ЗА СЕБЕ СИ.

Аз им обясних, че са безполезни и че едно българче ще бъде пребито и никой няма да му помогне... А те ми  казаха лека вечер. През това време двете туловища и малкото момиченце си тръгнаха...

Какво трябваше да направя?!? Какво става в тази държава? Защо има телефон 112? Защо има полиция? Какво е станало с горкото дете? Какво става всеки ден с него?"

Както обясни Русев, на излизане от мола, съвсем наблизо, е видял две патрулки... И какво от това? В България, по подразбиране се разбира, че всеки може да бие детето си - нали си е негово.

Защитата - само на хартия

В България има Агенция за закрила на детето. А според въпросната цитирана по-горе наредба:

"Полицейска закрила се предоставя в рамките на 48 часа, когато:

  1. детето е обект на престъпление;
  2. има непосредствена опасност за живота или здравето на детето;
  3. има опасност детето да бъде въвлечено в извършването на престъпление;
  4. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
  5. детето е останало без надзор".

В конкретния случай нищо такова не е произтекло, защото никой от МВР не се е отзовал.

Има и Наредба за специализирана закрила за деца на обществени места.

"Целта на наредбата е да осигури специализирана закрила на децата на обществени места чрез:

  1. защитата им от опасностите за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие;
  2. насърчаване готовността и способността на децата да поемат отговорност сами за себе си."

Има и други нормативни документи плюс Закон за закрила на детето, които са всъщност куп непотребни никому мъртви норми, защото нито една държавна структура не си мърда пръста.

Въпросната Агенция за закрила на детето също е безполезна структура. Направена е така още при създаването си преди 10 години, като просто е оперирана от всякаква функционалност - освен "ръководство, координиране и контрол в областта на закрила на детето". Общо взето, представителни функции. Работата на практика е прехвърлена на социалните работници, които са към социалното министерство. Агенцията има задачата да ги уведомява... Толкоз.

Не може да налага санкции и единственото, с което може да се похвали, е откриването на телефон 116 111 от края на 2009-а - за подаване на различни сигнали. Заради един телефон обаче да има неефективна и парадна структура, от която българските деца - нито битите в семействата, нито малтретираните в социалните домове, да имат каквато и да била полза, е, меко казано, нелепо.

Защото агенцията си има бюджет от малко над 1 милион лева - и работно време като за чиновници, то се знай.

Можем да направим нещо добро

Всъщност структурно нещата трябва да се променят. Необходимо е да има специализиран държавен орган, който ефективно да работи по защита и закрила на децата. Необходимо е и хората, които са безотговорни родители, да бъдат санкционирани по някакъв начин и това да се документира.

Групата на Пламен Русев предлага конкретни мерки какво да се направи. Децата на България намаляват, а не можем и да ги опазим от собствените им родители. Що за държава сме тогава?

Можем да го направим заедно с него и хората, присъединили се към неговата кауза.

Източник: www.webcafe.bg



Дата на публикацията: 17 Януари 2014 Автор: АдминПД