19Юни2019

- St Constantine Cyril the Philosopher Secondary School of European Languages

Написана преди 250 години... Писана и днес: "История славянобългарска"

Голямото честване на четвърт хилядолетие от написването на Паисиевата история ще бъде на 19 юни, денят на Св. Паисий Хилендарски. Смята се, че Паисий е много далечен от днешния ден, което не е вярно, заяви проф. Надежда Драгова, която беше избрана за почетен председател на Националния организационен комитет за честването на 250-та годишнина от написването на "История Славянобългарска".

"История Славянобългарска" се преписва 117 години на ръка от книжовници, които коментират автора и влагат свои мисли от епохата си. Затова ние твърдим, че "История Славянобългарска" не е само зографски автограф, а е всички преписи в продължение на 117 години", каза проф. Драгова.

Седем важни преписа са подготвени за издаване в отделна книга по повод годишнината.

"История Славянобългарска" поставя основите на идеята за българската държавност, на нашето Възраждане, отбеляза проф. Кирил Топалов, секретар по въпросите на културата, духовността и националната идентичност на президента Росен Плевнелиев.


Самият проф. Топалов има идеята заедно с проф. Драгова да се опита да намери гроба на хилендарския монах.

"Преди не много време се разбра, че житейският път на Паисий свършва в село Амбелино, което сега е квартал на Асеновград. Вероятно той е бил погребан в двора на църква или манастир", припомни проф. Топалов.

Честването на годишнината предвижда и научни сесии във Великотърновския университет, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет в Благоевград.

Обсъжда се идеята заключителните тържества да се проведат в Банско.

Заради годишнината ще се издадат и редица книги, сборници със статии, ще се организират и ученически конкурси, свързани с Паисиевата история, млади хора ще преписват на ръка части от книгата.

Честванията са под патронажа на президента Росен Плевнелиев.


В Националния организационен комитет участват министърът на културата Вежди Рашидов, образователният министър Сергей Игнатов, председателят на БАН акад. Никола Съботинов, акад. Иван Радев, чл.-кор. Атанас Атанасов, проф. Иван Илчев, проф. Боян Биолчев, проф. Иван Мирчев, проф. Стоян Денчев, проф. Пламен Лекгоступ, проф. Боряна Христова, проф. Румяна Дамянова, доц. Запрян Козлуджов, доц. Пламен Митев, доц. Елена Тачева, доц. Мила Кръстева, Николай Дойнов.

Оригиналът на Паисиевата история бе върнат през 1998 г. в Атон.

Според публикации в медиите през 1991 г. при посещение на тогавашния премиер Димитър Попов (1990-1991) в българския манастир "Свети Георги Зограф" в Атон той се обръща към монасите с молба да позволят оригиналът на "История славянобългарска" да бъде изложен за поклонение в България.

Тогава бившият шеф на ефория "Зограф" в София Петър Митанов заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Той твърди, че ръкописът бил открадната от манастира през 80-те години със съдействието на Държавна сигурност.

На 13 септември 1996 г. "анонимен дарител" оставя в Националния исторически музей ръкопис, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.

Експертиза потвърди, че това е оригиналът на "История славянобългарска".

След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа, през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир. 

 

Из  "Житие на Паисий Хилендарски"
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“) е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г.   
... Сърцето му скърбеше поради тежкото положение на своя български народ... Затова, като събра от много книги древната слава на българската държава и народ написа "История славянобългарска" в 1762 г. „за полза на българския народ и за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“, където смело повишава глас, изобличава и казва: „О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не говориш на свой език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя род и език, и се учи на свой език“!
И след като разказваше и поучаваше много, сам понесе своята книга по цялата българска земя, предлагаше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който начин – с Божията помощ – помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, докато българите успяха да възстановят своята древна Българска автокефална църква и своите училища, където пак на свой език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и изучаването на науките, а още по-нататък освободиха и своята земя от турското робство с проливането на много своя кръв и с помощта на руските православни братя.
Този будител на българския народ се роди в 1722 г. в град Банско от много благочестиви родители...  Като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци.
След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско пострижение с името Паисий и остана там... След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също намери и вписа много нещо в своята книжка. Така завърши своята история и тръгна сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – иерей Стойко, който стана епископ Софроний Врачански, и много други.Така подвизавал се, той завърши живота си на земята, но паметта му пребивава навеки сред българите, защото най-напред от него започна божественият промисъл – делото на нашето освобождение, което накрая се увенча със самостоятелна патриаршия и независима държава.
 Съставено от епископ Партений.
 



Дата на публикацията: 03 Април 2012 Автор: Директор